СЕЛЦЕ МЕЖДУ ОБЛАЦИТЕ
И МЪГЛИТЕ

Тук са се раждали предците ми. От около 250 години назад. Какво е било, щом и до днес дотук няма асфалтов път. По пътеки в скалите са направили малък човешки оазис, далече от всяка власт и желание. Дълго време неизвестен никому. Малко селце от камък и дърво в поречието на малка рекичка, която тече през един от най-дивите, най-дълбоки и красиви каньони „Гърлото”.

Тук мъглите си правят конференции и се чувстват у дома си. Докато слънцето не ги разгони и не покаже силата си – все пак е почти алпийска височина. Когато е студено, е студено, а когато „Райко” се покаже – може и да загориш.

И времето мързелува тук. Всичко е застинало като в отминал век.
Може би съм пристрастен, заради семейната къща, или заради цялата махала от къщи, които сме с еднаква фамилии – но тук е фантастично. И намирам най-красивите камъни и най - причудливите дървета. И ръцете ми искат да зидат.