КАФЕ НА РЪБА НА ПРОПАСТТА




1. Отблизо нещата са романтични. Раница, термос с кафе, специално донесен чадър и едноименната напитка. Проходима кола, която не влиза в кадър, дълги руси коси, по които в тази част на полуострова се издивява. И бонус – бяла блуза без ръкав, хубава фигура и добър характер.







 

2. От по-далече са диви. Цялата тази красота е експонирана сред брутално насечени камъни, които познават разрухата, не и романтиката. О.к. добре познатия от киното метод с контрастите. Все още мнозина биха завидели на обстановката.

 

3. Е, вече е страшно. Колко момичета, ще седнат да изпият кафе на ръба на пропаст? Тук планината буквално се е разцепила на две и някаква безименна рекичка се опитва да се самоубие, хвърляйки се в дъното на разлома. Струва си да изпиеш едно бяло вино в специално донесени чаши на такова място. Иначе за какво да мечтае човек. И вода да пиеш с брюнетка пак си струва .
 

4. Шардонето пасва на такава обстановка, защото ароматите в него си хармонират както скалите и превземащите ги лески.
 

5. Тук не се носи хляб и не се палят огньове. Тук самият Бог е резнал планината като голям самун. И се нахранваш само с гледане. Колко му е в някаква такава ниша да е пъхнат кивота. Ако нета изобщо позволи да се види пешеричката.
 

6. Ето я отблизо. Ако е празна, ще си донеса някой ден милионите, че вкъщи стана тясно, а на банките нямам доверие.
 

7. А има и постоянна стража. Когато ги чуеш да кряскат над пропастта, разбираш, че тук си на гости и за малко.
 

8. Дори камъните са полегнали и чакат да си тръгнем, за да продължат с дрямката, която ги е налегнала в терциера.
 

9. Рано или късно виното свършва, ядките също. Не съм и помислял да имам други чаши на този ръб.
 

10. Местните жители, планински туземци някакви, на които не знам точното мравешно име рядко хапват шам- фъстък, затова са делови и организирани. И може би за тях това е не по-малко приключение. Дори не махнаха за довиждане.