|
Още като влезеш в гората, те посреща един усмихнат камък, който би могъл
да бъде и огромна бонбониера. За всеки, който носи фотоапарат и добри
намерения, а не иманярска лопата.
За всеки случай на стража са застанали исполинът с огромната кукумявка,
които от 100 000 години бдят какво се случва в този музей на каменните
случки, разхвърлян на хиляди декари из гората.
В началото на времето, хората не били такива прагматици- плашели се
по-лесно от митове и сенки и затова по-често в стреса си търсели каменното
гърне (биде). Днес виждате е тревясало.
Самият Дарт Вейдър от „Междузвездни войни” е оставил тук стария си шлем. И
това се е случило векове преди Лукас да го открие като персонаж.
Дали е на Вейдър или на друг юнак няма значение, но този „penis erectus”
заслужава голямо уважение. Дори гората леко се е отдръпнала, за да не го
засенчва.
Тази странна местност сигурно нощем е обект на извънземни посещения. Ето
къде се е разбил един НЛО.
От него е слязъл пришълецът. Но дали е събрал земни камъни, както Нийл
Армстронг пълнеше контейнери с късове Луната, или е останал завинаги тук
не е ясно.
Ясно личи посланието, което е оставил, Марсианските писма с малко символи,
казват много. В случая текстът гласи: Летяхме гордо, но едно малко нещо се
изпречи на пътя ни и провали експедицията. Сега трябва да останем тук (да
пуснем корени- буквално от марсиански)
Това малко нещо, спряло нашествието, може би
е била тази туземка -сурова майка с бебе на гърба. Знаете какви са майките
– готови на всичко да защитят рожбите си.
Затова от нашествениците днес са останали само странните им следи в
камънаците. Докато немили-недраги са кръстосвали гората в опити да намерят
портал във времето.
Съвсем случайно е останала групова снимка на първия екипаж, приземил се
тук. А може би съвсем не случайно. Но са имали много добър принтер, който
е печатал с лазер директно върху риолита. Изображенията са на няколко
хиляди години.
Спорно е дали този Голиат е тяхна рожба останала тук. Или е творба, която
са завещали на Земята. Или си е праисторическо местно чудовище, което ги е
посрещнало и изпратило. Ерик фон Деникен не е идвал в тези дебри и ще си
останем дори без хипотеза.
Факт е обаче, че окото на циклопа гледа непрекъснато нагоре към небето.
Нощем в зеницата му може да се види отражението на Касиопея, а денем
слънцето по много странен начин се размножава и играе в каменната му
орбита.
Странностите на тази местност не включват само небесни явления. Насред
гората, където мислите, че само пепелянки се крият в скалите, изведнъж
срещате акула, която си плува с отворена паст.
При това не каква да е, а големичка. 90
килограма за нея са три залъка.
При това не е сама. Наоколо се навърта и друга – с малко по заоблена
муцуна – от друг вид. А може би е огромна баракуда.
И точно когато си мислите, че знаете всичко, от гората изскача игрив кит и
се пльосва на камъните, както във водите на атлантика.
Нормално е в такава древна приказка да властват влечугите. Тази, прилична
на кайманова, костенурка е най-голямото същество в огромния зоопарк. Тежи
сигурно стотици хиляди тонове. Вижда се от километри как е надигнала глава.
А и самата тя вижда далечния влак – може би като червейче.
Кракът на чудовището е уникална гледка. Това е задният десен крайник на
едно разгонено същество.
Което е яхнало една самка – сива скромна
скала. За него, обаче, тя е най-прекрасната и страстна жена. И
благодарение на този секс по динозавърски, тук има толкова много грамади.
Вижте колко. Това са само една стотна или хилядна от всичките.
След такова пътешествие, човек с основание
може да се почувства дребен. Дори и на фона на някой малък камък.
А когато излезе от този лабиринт от скали и лишеи самотните дървета
започват да му се струват особено красиви.
В приказната гора остават само гущерите, камъните и птиците, които пият
вода направо от небето. |
